До Рилски манастир и обратно
Слънчева февруарска събота, приятна компания и идея за кратка екскурзия през почивните дни? Красотата на югозапада се състои в невероятната природа, иглолистните дръвчета, а някъде там на високо се помества не кой да е, а именно Рилският манастир. Място, носещо духа не една епоха, която същевременно е в унисон със съвременността. Това е локация, където можете да се насладите едновременно на история, чист въздух, прекрасни, спиращи дъха гледки, гостоприемство и традиционно приготвени български гозби, предлагани от местните гостилници.
Ще си позволя първо да споделя няколко неща, свързани с историята на манастира, без да навлизам в подробности, като междувременно ще обърна специално внимание на впечатленията си от престоя там, храната и местните.
Както повечето от вас със сигурност знаят, и са изучавали в часовете по история, създаването на Рилския манастир е свързано с живота на българския светец Иван Рилски, роден в края на далечния 9-и век, в много малко селце, намиращо се в Осоговската планина. В българската история името му се свързва с приемането на християнството и отшелническия начин на живот, а самият той прекарва в манастира до края на живота си.
Рилският манастир е оцелял по време на завладяването на България от Османската империя, но за съжаление през 1435 година е бил обезлюден напълно. За щастие обаче, 25 години по-късно е възстановен, а връщането на мощите на св. Иван Рилски се смята за знак на неугасващия български дух. Музеят, поместен в манастира разполага с над 380 експоната, сред които един от най-интересните е първият географски глобус у нас, изработен от Неофит Рилски.
По време на екскурзията, сред компанията ни беше изключително приятен човек, румънец по народност, чиято професия е свързана с пътувания по целия свят. Той остана очарован от духа, обстановката, природата, храната и отношението на местните хора. Сподели своите лични впечатления с нас и желанието си да посети отново това магично място, заредило го изцяло с положителни емоции. Пожела да опита традициионната ни българска кухня и солидарно с него и за пример, всички си поръчахме добре овкусен боб в гърне, както и свежа шопска салата. Унесохме се в сладки приказки и червено вино, докато до нас кротко гореше камината, а навън прехвърчаше лек снежец. Заведенията около манастира са приятни, а хората там - приветливи. Когато посетите Рилския манастир, задължително се отбийте да опитате от известните мекици, които никой турист не е редно да подминава (намират се срещу задния вход на манастира).
Дойде време да потегляме бавно към колите, но минавайки през двора на Рилския манастир, се оказа, че часът е точно 17:00, а камбаните озвучаваха планината, с помощта на един монах. Величествено и същевременно неописуемо е усещането, когато човек често се чувства малък пред красотите на България. Специално съм документирала моментите със снимки, за да ви пренесе максимално близо до мястото. Пожелавам ви едно незабравимо преживяване, каквото беше моето, а съм сигурна, че ще бъде и вашето.
