"Мадарският конник и забравеното име на Рафаил Попов"
През 2016 година се навършиха 140 години от рождението на Рафаил Попов.
Той е пионер в българската археология, спелеология, праистория, с редица научни трудове и открития за българската история. Реших да ви запозная малко повече с дейността му и личния живот, тъй като е мой прадядо и съм израснала с разкази, свързани с неговото дело и принос за историята на България. Малко хора знаят за него, освен тези, които са от този край (близо до Мадарския конник и столиците Плиска и Преслав). Ако се питате с какво е известна неговата личност, ще ви споделя. Роден е през далечната 1876 г. (в годината на Априлското въстание) в град Търново (днешното Велико Търново). Популярен е с праисторическите си проучвания и разкопки още като студент в пещерите Духлата и Малката край Търново. Бил е учител в гр. Шумен, където също извършва разкопки в Царската пещера край Беляковец, Голямата и Малката пещера край с. Мадара. Значителен принос има при Мадарската крепост, където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак. Върху него се открояват четири от зодиакалните знаци: риба, овен, телец и водолей. Неговите изследвания не се ограничават само до там, проучва и търси останки в Деветашката пещера, три пещери край село Карлуково и няколко около Търново и Ловеч. Именно Рафаил Попов е човекът, доказал наличието на палеолитната култура на Балканския полуостров.
Имал е афинитет към колекциониране на старинни монети с обществена значимост.
Междувременно взима активно участие в създаването на Археологическия музей в град Шумен през 1902 г. и е неговият първи уредник. Две години от живота си прекарва в Берлин с цел специализация по праистория, палеонтология и геология. В периода 1929-1938 става и директор на Археологическия музей. Неговото най-голямо археологическо откритие през 1905 г., е намирането на така наречената Чаталарска Омуртагова колона. В негова чест е издигнат паметник съвсем близо до Мадарския конник.
Мадарският конник е известен като единствения скален релеф в цяла Европа.
Намира се в близост до първата българската столица Плиска, до с. Мадара и на около 20 км. от град Шумен.
Самият релеф представлява триумфиращ владетел (конник) насочен в ход надясно, а зад него куче и прободен с копие лъв. Големината на паметника не е толкова голяма, колкото изглежда на снимките. На живо, всъщност човек трябва да се вгледа повече, тъй като е разположен на 23 метра височина и е изсечен в самата скала. Ерозията с годините оказва влияние, за съжаление, затова подробностите около релефа трудно биха могли да бъдат възстановени.
Мадарският конник е открит през 1872 г.
Съществуват различни теории за това какво точно символизира.
В историята на България не съществува подобен аналог, под формата на подобни паметници, за да помогне при разтълкуването на посланието, което носи. Някои учени смятат, че увековечава някой от българските ханове - Аспарух, Тервел, Крум или Омуртаг. Според други релефът се свързва с митологията и смятат, че е изсечен небесния бог Тангра. Която и от хипотезите да е вярна, едно е сигурно, този исторически конник означава много и трябва да бъде опазван, с оглед на времето. Препоръчваме ви да посетите мястото през пролетта или лятото, когато е прохладно под дърветата при Голямата и Малката пещера.
